Под вечното дърво сънят ми детски спи.

       Събуждат ме от унеса на детството

       на възрастта надзорните слуги.

       Измерват ме с една нищожна летва.

 

       Открехват се врати, закрехват се врати,

       балкони и гаражи се разцепват.

       Свистят човешките парцалени души

       и в огнения склад на зимата оттекват.

 

       Отвъд зазидания свят, там, на дървото бди

       душата-бяла гълъбица и ме гледа.

       Ръката ми преминала през дим

       докосва с пръсти езерната флейта.

                                                         Маргрета Григорова

 

"Пускай пока живешь одна,
Друзья идут с тобою рядом.
И в твоей жизни есть мечта,
Что будет все еще как надо.
В один прекрасный, светлый день
Улыбку ты поймаешь друга.
И он последует, как тень
Твоя, и будет он повсюду.
Поверь, что жизнь полна чудес,
Что счастье ходит совсем рядом.
И знай, достойна ты чудес!
Так улыбнись всем тем, кто рядом!"
:**

ПЕСЕНКА

Я на солнечном восходе
Про любовь пою,
На коленях в огороде
Лебеду полю.

Вырываю и бросаю -
Пусть простит меня.
Вижу, девочка босая
Плачет у плетня.

Страшно мне от звонких воплей
Голоса беды,
Все сильнее запах теплый
Мертвой лебеды.

Будет камень вместо хлеба
Мне наградой злой.
Надо мною только небо,
А со мною голос твой.
А.Ахматова

Аристотел е писал трактат с това заглавие, от което почваше някога нашето обучение по психология. колко ли много са стихотворенията със заглавие "Душа"!
Важното е да усещаме душата в себе си, да действаме и чувстваме чрез нея...Детското в нас спасява душата, защото детството е Раят. А душата се е родила в Рая и винаги я тегли към него...

как ме умили с това напомняне за обучението по психология, веднага ми изникна асоциация за Д.Василев с неговото повтаряне на мита за Психея и Купидон :)))
Празник е да докоснеш душата на другия...дори на изток от рая:)))
Аз ти благодаря за великодушието проявявано неведнъж! и сега ще те поздравя с още нещо твое любимо кралско;)

" Вериги строги моето сърце усеща;
но съм щастлив от тази среща,
която улови ме в тъй красива мрежа,
че грижа да не забележа
и в плен душата да не страда,
а да изпитва неизказана наслада.
Във вас, очи на красотата,
са се събрали прелестите на земята!
Благословени, дни, бъдете,
когато нежната им мрежа ме оплете!
Ян Кохановски"

не взема да ти го нарисувам... :)))

рисувай си на воля, моля ! Посред цветята трябва и некоя жива душица да размахва крилца ;))))
;*

калмар как се е напъхал от коремчето към опашката му :))) Гуш ;-))

посред димната завеса ...напъхал:)))) това е видимата част на душата му, нищо не разбираш :)