Събудих се посред нощ и същисан видях Гещернак да дъвче съня, в който сънувах теб. Бесен скочих от леглото и го фраснах по носа с всичка сила. Гещернак изпусна остатъка от съня, но аз не престанах да го удрям. Дори когато се завря под леглото и загуби формата си, продължих да млатя тази тромава сянка. Най-накрая спрях. Изтощен и потен, събрах огризките от съня. Не беше хартисало много, само черния ти клин, безгрижната ти усмивка и някакъв допир между нас, не знам какъв точно – може би прегръдка. Гещернак бе оглозгал всичко около тях и беше оставил само това оголено. Лежах прострян на пода, безутешен и притихнал, само по боксерки и един слой пот. Толкова часове търпеливо сънуване в очакване на сънища! А сега- нищо, по-зле от нищо: само капка вкус от внезапно изчезнал сладолед, отцедена в устата ми. Слабо скимтене долетя изпод леглото. Гещернак. Първо помислих, че го боли – все пак здравата го напердаших, - но в хленча му нямаше и помен от болка. Опитах сълзите му, които се лееха по пода на спалнята – бяха сладки. Гещернак плачеше от радост и сълзите му бяха свидетелство за чудесния вкус на съня, който караше всяка частица на несъществуващото му тяло да трепери. Неговото скимтене ми припомни дългите нощи, в които той чака под леглото – празен, захранван само с парчетии от моите сънища. Гадни сънища на скука и апатия, които му се налагаше да преживя бавно; сънища за болка, загуба и страх, които той се мъчеше да унищожава, за да мога да спя; сънища, които толкова често присядаха като буца в гърлото ми. Всяка нощ Гещернак поглъщаше час след час на безразличие и страдание, та сънят ми да бъде спокоен и тъмен, и тази вечер най-сетне бе възнаграден. Неговият болезнен глад беше заситен и за миг той вкуси алтернативата на празнотата. Тялото му позна нещо различно от нищото. Започваше да се развиделява. Сенчестата ръка на моя спътник се подаде изпод кревата и посочи към средата на стаята, към откъслеците сън, които още притежавах – клин, усмивка, едно опияняващо и изплъзващо се докосване – и чезнещите му пръсти сякаш казаха: „ Ето, приятелю, и за теб остана нещо хубаво”.



www.capital.bg/light/lica/2011/08/31/1148219_jalbi_do_gospod/

Хей, разтрептя ме!
Чудно е, че си се за-върнала! :)))

http://www.youtube.com/watch?v=gPOmo9f0-Pc&feature=related

Благодаря ти!:) Винаги мога да разчитам на твоя вкус към литературата и музиката!

не вярвай на всичко, което виждаш! :)
Много мило,че ме помниш :)
поздрав и от мен:
http://www.youtube.com/watch?v=JwWA0aphbRU

играя си ;) прехвърлям от там тук и обратно...

Разчитай! :) Целувам те!

Целувам те и аз!:)