Прочетен: 3501 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 28.12.2014 17:35
Бял ден като бял хляб рони трохите си
за изгладнелите птици на минутите
чувам трак от човките им върху пейзажа
изсечени от длетата им монети
времето е пари - нали
шурват бесни
надолу ли
в поток ли
заливат улици и градове
превземат умовете ни
с дрънченето си
бързаме подгонени
от птичата настървеност
да притежаваме измервания,
тежести в брой
с алчност
погълнала натрошения бял ден
оставил
изкълваната полираност на асфалта
да блести без да боли
в неуспешното намерение да бъдем други
в разтворените рани на съмнения и умора
оглозган кокал до нощ.
Бяла нощ
с обезсмислена, обезмаслена луна
прозираща през небесната слуз
с нищо незначеща бледност.
Донеси ми индиговия шал обсипан с звезди
завий ме презглава, за да не зъзна уплашено
в тъмнината ме скрий, спри ме там
така
страховете ми ще имат само малки имена
смешни неразбираеми инициали
с които не бих могла да ги назова.
Тъй меко е доверието
с което оставям ръцете ти да ме приспиват
в онази тишина на неродените птици
територия на оцеляване извън времето
силата с която съм заключена насигурно
затегнатият пръстен на прегръдката ти
моят спасителен пояс
за преминаване през бедствията
на обезцветените денонощия -
да не ми се отнема,
само той да не ми се отнема -
платила съм скъпо за него
с живота си.
Wolfgang Stiller
за изгладнелите птици на минутите...
Красиво! Богат блог! Веднага го сложих в "Любими", където от началото на едногодишния ми престой е и Shelter - благодаря за удоволствието!
Напълно подкрепям написаното за блога в коментара до Sestra - удивих се на пълното съвпадение! Но Ви моля за възможност да споделя още няколко мои виждания.
Блог.бг е обществена платформа, един вид социален експеримент, реалити, в което участваме. И всеки, като в реалния живот, получава роля - като съвкупност не само от способностите си и тяхната реализация, но и от социалните контакти, определящи обществената значимост на сътвореното. Може би отидох твърде далече в област, която недобре познавам //бизнеса:)))/, но като съм тръгнала веднъж с тази метафора - това е въпрос и на маркетингова стратегия, и на добър мениджмънт. И може би това това е отговорът на въпроса защо някои безумно талантливи блогери остават встрани от блоговия живот, незабелязани и неоценени. Както в истинския живот, и тук не е достатъчно само да създадеш даден продукт и да го покажеш, трябва да убедиш другите, че е за тях и че им е необходим.
Разбира се, все пак става въпрос и за цели - много хора влизат тук просто да публикуват, така, за себе си - да видят творбата си реализирана - да я огледат. Други /като мене/, лекуват рани и търсят приятели, /затова моите постинги имат известна популярност - не че съм кой знае какъв талант/. Така че - всеки с целите си и никой не бива да се сърди на останалите за собствените си резултати - или да гледа в чуждата паничка. Стига, разбира се, да става въпрос за честни средства, макар че този блог - като гледам космическите цифри на прочитите за единица време - май не твърде може да се похвали с такава добродетел. Е, всъщност за това като че ли е битката. Еврика!
Скъпа sarcezlatnа, извинявам се за обширния, затормозяващ коментар! Наистина съм възхитена, особено от стиховете Ви! Успех в блога през новата година, здраве и късмет! Весел празник!
Благодаря Ви за добрите думи! Щастлива нова година извън блога ;) и много любов!