огъната и укротена
над мене пластове вода
на теклото небе и време
което по очите ми тежа

не получих друга награда
след всички издръжливостти
да гледам в лицето смъртта
освен че шепа приятели
ме наричаха в разговор
една много силна жена
 
силна, сякаш някой разбира
какво е
в съня да се гмурваш
да тичаш,
да търсиш любимо лице
без сили останал
за малко пробуден
през стиснати зъби
дъх  да поемаш 
набързо
заспиваш
потапяш
да дириш наново.

ако след време пак те намеря

ще ти говоря, там ще ти говоря
ще  те галя с усмихнати сълзи
докато последното си щастие затворя
зад късо перде с две безопасни игли.