на него от нея

Казвах ти Рубен

отново изгубен 

 е в мрак

 Създателят невлюбен

 и в мен

 и в теб

 Единствен той е той

 издаващият ни присъди

 зачеркнал бъдещето на приждащите дни

 Не, там не сме били

но в миналото ти показах

 раните

 обичане

 отсичане

 висят

 солени

 люлени в края на въжето

 на онази камбана обесена

 през седем небеса

 О, Рубен

 мехурче кипнало в кръвта

 сега погубен

 затворено око пред лъч от светлина

 капчице душа

 изстискана до прах

 оставена да съхне

 посред

 празнотата  отшумяла

 в гърдите на покоя

 след

 изтръгнато желание

 несбъдната милост

 непоискана прошка.

 
Чуй, Рубен

празник е навън

камбанен звън

 :
едно

едно

едно

без две

без три

все също е

тежи

износването преди раждане

с износването до смъртта

а след това? 

Казах ти, Рубен

Единствен Той е Той

сега ще измълча
:
по-трудна от умиране

е само любовта.

                        29.01.2011/2012 г.