Когато пак те чуя
ще настроя слух
така че безразлично да остане
сърцето ми към оня звук
вратите му който отваря
- Иди си! - ще замлъкне то:
- Не те познавам,
чужд си тук
смених си златната ключалка
на прага вързах куче
да залае щом се приближи
гласът и споменът
за празна жълта стая.
Изгубеното не търси
останало е без значение
били ли сме, кои...
затвярям с омерзение
споменът от страници
в изтичащото време.
само дива пристъпваше в неговата каста с гладки жълти стени
в дъното на празните му очи над утаената тъга постилаше поляна с цветя, лягаше върху нея различна без, даваше му да пие любовен елексир от чаши трошащи с трясък виковете му в целостта на стенната празнина превърнати в мокри петна по екрана на една смалена представа за значимост на света в нелогичната последователност на мълчания и изповеди затворени тук в една стая с размерите на кутия за бижута, която остава съвсем нелогична в края на едно изгубване
.jpg)
:*
:*
вкуснотия!
летенето е вид изкуство, височините изискват висш пилотаж ;)
здраве да е!
:* (като оченцата ми, м?) много ми хареса!!!!
Благодаря за заветния 4444 глас, ще трябва да ти измъдря някой благодарствен постинг при благовремие! :* :* :*
въпрос на твърдост в резкостта:)
аз съм убедена,че оставаме на местата, където се учим толкова колкото трябва.
"Приключението не идва пожелание"Дж.Конрад - нали?!:)
а за приключването ...не ми дава покой примера с тъмницата на любимия ми Св.А.,защо е останал да дочака смъртта си, щом е имал силата да отключи и избяга? Защо!
:)
