Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2014 09:48 - Натрупване
Автор: sarcezlatna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1414 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                           " Ако е така, и нищо не е такова,
каквото си го мислиш, тогава каква е разликата
 между изгубената слепота и слепотата, която сме си върнали?"                                                                                                                 
                                                                                            Марк Странд

Появи ми се силно желание да прогледна отново
с очи от гроздови зърна.
Да се пропука  кехлибарената им люспица през две цепки.
Да потече сладък сок лепнещ като чувства по набъбналите сфери.
Да зрее погледът ми на есенното слънце.
Да видя нов света, в който съм
и онзи, който ми убягва.
Разяждана от любопитството на жаждата
да я утоля, да се приключи някак с въпросите за съществуването.
Щом науча укритата истина,
да изплюя двете голи семки на зениците си
право на пътя
като две точки
все едно дали ще са една над друга
или ще се следват
..

:

Сърцето не знае как да се върне обратно
в разстояния, където  времето винаги е умножено по скоростта
непостоянна при цялото му нетърпение
при всички удари с юмруци по камерните стени..
Не знае как да се върне сърцето оттам откъдето е тръгнало
заседнало е в горчивата плитчина на безразличието си
спомените му са неясни,
извънисторически
извънтопографски
извънзрителни..
Такава е нежеланата еднопосочност на обстоятелствата:
В орбитите за вътрешно виждане и вътрешна слепота,
което е едно и също в познатата телесна рамка:
липсват огледалата за обратно виждане..
Няма обратен каданс..
Мога да го понеса..
Мога да опитам пак :
Да науча нещо, което вече знам..
В кръг ..
В отеснялата гледка от клишета
на личната биохимия, 
където сезоните ще се редуват.
Мога да го понеса:
Омръзнала съм си и се обичам едновременно..
Но ако довчера  отварях и затварях с трясък очи:
с категоричността на ясновидка..
днес чувствам как съхнат бавно уморените им стафиди:
отворени
разцепени
сушени
на вятъра
синьозелен в края на краищата..
С прозрение:
„ Слепотата сляпа за себе си е зрение.”

Узрявам съхнещо..

 

image Paul Klee (1879-1940) Earlier Work Crystal Gradation,(1921) watercolour on paper bordered in brush and pen 24 x 31.3 cm



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sarcezlatna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 347634
Постинги: 65535
Коментари: 570
Гласове: 5028
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930