Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2014 12:28 - 22.07
Автор: sarcezlatna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 937 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 25.08.2014 00:13


 image

Щом има тяло и слънце по гърба му, формата ще отпечата сянка.Същото е с неизреченото, моя любов,  когато  проблясък в окото  изрязва сенки на думите и те падат върху опънатото платно на душата, барабанят нечуто като дъжд по покрива, трептят и настояват да бъдат запомнени образи, макар неясни, макар неразбираеми.
Като петно на ризата, което няма изпиране, при цялото търкане между доводите на разума и изморените ми пръсти. Сенките на измълчаните  думи остават след хиляди изплаквания ( понякога сълзи) и прожектират на екрана усещането за  свързаност по опънатите ни нерви с всички висящи конци на раздели и възли нови завръщания, дупки от чужди гласове и прогореното от преминалите влакове на събития.

С прехапани от щастие ъгли коленича на седмонебесния под, за да завия  в сянка онова, което няма да ти  кажа, защото знаеш колко е ненужно да се разпилява, ако няма място за покълване, ако няма място за оставане, ако няма време, няма възможност, няма смисъл, няма музика, няма място на дансинга, понякога няма въздух между ударите на препускащия гонг на сърцето...но винаги има светлина и сянка, прах по платното и някакво цвете като граница между възможно и невъзможно, да и не, да се родиш и да изчезнеш в любовта.
В моята те има.




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sarcezlatna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 358443
Постинги: 65535
Коментари: 570
Гласове: 5028
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031