Постинг
28.06.2014 11:01 -
Бод над игла
Колко сърдечна недостатъчност се побира на върха на една игла
малко-повече от отблясък на бързо избърсана сълза.
Глупави потичания с неясна посока,които искат да се съберат в точка на върха на иглата, да я изкачат подобно Еверест и намерили се там изведнъж да започнат да значат.
Игла морски фар –запалена на върха с малки отблясъци сърдечна недостатъчност- нещо малко, силно горящо, свети, за да те насочи обратно към мен и всички незаети пространства,които ми остави. По-скоро да се завърнеш в едно обитание на познатия въздух в общата стая, където бяхме разговарящи наематели през есента в състояния на взаимозаменяемост и дъжд. Стаята с размерите на разпънат чадър, под който танцуваме прегърнати и напоени повече с твоята топлина, с вместимостта на вдишаната липова възбуда причинена от една ръка с боси пръсти, която все намира верния път по шията ми нагоре и надолу през преплетените клони на косите ми и онзи грапав вкус на захар останал след всяка целувка.
Драсвам с иглата по кожата си да я угася.
пробождането винаги ми напомня за теб
и покоя на имането в чуждо тяло.
Премигва върхът на иглата в червено
Преглътнат крясък
със силата на мощен земетръс
изтръгващ вратите,
по които думка отвътре полудялото ми от страх сърце
че си другаде
с еднопосочен билет без връщане
че всички релси по железните пътища ще се огънат, ще се усучат на тежки възли,за да те препънат, че облаци ще надвиснат, ще тече сивотата отвсякъде, а слънцето ще избледнява, неотразено в очите,които обичам, очите, които ме познават и милват с онова разбиране , меко като сърцевината на суров лешник, че моретата твърде солени ще убият във водите си живота на рибите, които точно получиха свобода вън от аквариумните стени и тази сол, проклета да бъде, ще прояде кораба, на който си качен ,за да ме достигнеш и ще потънеш в забрава, преди откриването на нов континент.
О, колко недостъчно е едно малко сърце треперещо на върха на иглата в страха да те загуби някъде в огромния свят изпълнен с гласовете на другите.
Важните гласове, които те искат за себе си, важните други събития, важните други неща, всичко друго, всичко по-важно съществуващо извън върха на малката червена точка, която ако можеше би ти помахала с ръка:
- Открий ме, открий ме отново и ме пази, недостатъчност съм без теб, остра, твърде остра на върха на иглата. Загубен сигнал без обхват.
Улови ме!
Fernando Jaramillo
Няма коментари
