" Има една история от времето на WWII - за едно нецивилизовано племе, до което по стечение на обстоятелствата достигнали военните действия. Известно време там се получавали провизии и други чудеса от цивилизацията със самолетите, които обслужвали близката военна база. Войната свършила, базата се закрила, самолетите престанали да кацат и да носят блага. Тогава диваците построили всичко от дърво и камък - летище, писта, дори дървен самолет - и зачакали боговете да се върнат със своите подаръци. 

Българското образование представлява подобна структура. Имаме училища, имаме ученици, имаме учители. Имаме даже и министерство на образованието. Как може тогава, при положение, че сме си построили всичко, което някъде по света носи образование, 40% от завършващите училище да имат функционална неграмотност (четат, но не разбират)? На фона на този безспорен статистически резултат, стратегическата цел е да се обхванат всички деца от 4 до 16 г. в училищната система, както и да се предотврати ранното отпадане от системата - тоест всички вярват, че причината боговете да не се върнат с прекрасните си подаръци, е че не всички диваци са се събрали около дървения си самолет в очакване чудото да се случи.

Свидетели сме на колективно малоумие, израз на което беше и днешната кръгла маса в Народното събрание за обсъждане на проекта за Закон за предучилищното и училищното образование. В течение на повече от 3 часа бях свидетел на нещо, което мога да оприлича само на партийно събрание, на което членовете на колектива гласуват благодарствено писмо до Политбюро за поредните тезиси на Партията и декларират своето щастие, че са водени от мъдростта й. Не преувеличавам, поне петима от изказалите се казаха, че този проект ги прави щастливи. Моята лична кулминация (в смисъл на силен импулс да се гръмна) се съдържаше в изказването на шефа на съюза на работодателите, който след комуняшкото клише, че децата са най-ценния капитал на държавата, ґи благодари, на държавата, че най-накрая му го е предоставила!

Аз искам да попитам, кой закон и коя конвенция обявяват човешките същества за капитал или ресурс? Но хората искрено вярват, че държавата е източник на всички блага, в т.ч. образованието, затова не само позволяват, но и са благодарни, че държавата е узурпирала правото на гражданите на образование, гарантирано в чл 53 на Конституцията, като вместо да създава условия за свободното му развитие, каквото е задължението й по чл 23 на същата Конституция, тя налага институционализиране без алтернатива. 

При това положение образованието няма да се появи в системата на образованието нито с всичките пари на държавата, (които не са нейни), нито ако всички деца се затворят да учат насила от майчината гърда до сватбата, ако и това да е повелята на Големия брат от ЕССР. Образованието ще се появи тогава, когато то отново стане гарантирано гражданско право на децата, упражнявано в тяхна полза от техните родители, а не от държавата. Това означава истинска свобода за децата и родителите при вземането на образователните решения - пазарно разнообразие от автономни и конкурентни образователни институции, публични (държавни) или частни; образователни стандарти за качеството на образованието на изхода, а не за контрол на процеса на обучението и на образователното съдържание; допускане на независими от държавата сертифициращи системи за валидиране на етапите на образованието, без оглед на възрастта и формите на обучение.