Преди няколко дни прочетох в нейния блог: mdoneva.wordpress.com/2010/11/04/jap/

"Джазът покани поезията на среща.
  Тя прие.

JAP (Jazz And Poetry) – 6 ноември, 20 часа, Чайната.

София, ул. „Бенковски” 11

Марина Господинова – вокал
Мария Донева – поезия
Теодор Петков – пиано
Венцислав Благоев – тромпет

ще представят за пръв път пред софийска публика велики джаз-стандарти с текстове на български език
eдин концерт за есента, бурното време, мъртвите листа и нежния дъжд, тих като любов""




След това получих лична покана, която с радост приех!  
За мен Мария Донева е  един неподражаемо талантлив човек. Зарежда със слънчевата си енергия и оптимизъм всичко, до което се докосне - думи, предмети, хора.  В сравнение с поетите, които добре боравят на хартия с думите, а на живо не могат да прочетат изразително и разбираемо нито един ред от своите неща, Мария е истински артист.



Мисля, че най-точната дума е  пленителна!  Слушаш думите й, а гласът й пренарежда целия образ за света - шарен, топъл, сладък, очарователно игрив, тъжносмешен, непораснал по детски чист...пъстра въртележка - завърта те и не искаш да слизаш...нека още малко!

Всеки отнесе по нещо за себе си от тази вечер. Аз получих прекрасна брошка цвете и играчка зелена птица от плат. Мария беше изработила милите подаръци за всеки лично поканен приятел:)
Взех си  по-много и от:


 
аромата на екзотичен чай, приглушената светлина сред разливащото се очарование от гласа на Марина Господинова,

настръхващия звук от тромпета на Венци Благоев



и есенцията на  магията  - думите на Мария Донева -родени, за да бъдат изпяти!


                               използваните снимки са направени от Зинаида Чаушева


Избрах да споделя тук парчетата , които ми харесаха най-много. За съжаление не разполагам с оригиналните изпълнения на Марина Господинова, затова помолих Мария за написаните от нея текстове, които ще поставя до техните световни първообрази.
Биха могли да се използват като караоке! Опитайте!


                                   Estate 
                                                                        

Когато
се върнеш тук, ще бъде топло лято.
Морето разсъблечено ще свети
и чайките ще ходят по брега.

Тогава
тъгата може би ще ме остави,
с лице, избистрено от дъждовете,
и със ръце, студени от снега.

Този бряг ме спасява,
когато нямам сили да те няма,
тъгата е от облак по-голяма,
и аз се утешавам с този бряг. 

Ще бъде лято,
и юни ще се върне, ще доплува,
ще ме приспива и ще ме целува,
и ще ми вземе цялата тъга.
                                  М.Донева                                 
                                                                                            
                                                                                                 Too darn hot

                                         
                                                                                      

Не си за мен.
Не си за мен.

Направил си ароматно кафе.
В леглото със ароматно кафе
започва хубаво летният ден.
Любимото ароматно кафе!
Макар че си го замислил добре
ти не си за мен.

Не си за мен.
Не си за мен.

Подушвам май, че приготвяш обяд,
Отчаян си, щом приготвяш обяд.
Това е странен и паметен ден.
Опитваш всичко да върнеш назад,
дори рискуваш да сготвиш обяд,
но не си за мен.

Измисляш изненади, дори
подаряваш ми и цветя.
Изпълнен си с идеи добри
и очакваш да ти простя.
Но ти ме лъжеш за втори път,
и даже не си смутен.
Тук номерата ти не вървят – 
ти 
не си за мен.

Не си за мен.
Не си за мен.

Поръчваш ми ароматен коняк.
С прозрачния ароматен коняк
завършва хубаво дългият ден.
С чудесния ароматен коняк
аз пак ти казвам – не ставаш за мен,
но ти опитай пак.
                              М.Донева

               You Must Believe in Spring



Когато в зимен ден не спира да вали,
когато си смутен и всичко те боли,
настърхнал, без любов, далеч от радостта,
едва ли си готов да вярваш в пролетта.

Дърветата звънтят, кристални от леда.
Врабчетата мълчат, захвърлени в студа.
И ти като врабче си стягаш смелостта
да си припомниш, че я има пролетта.

През хладното стъкло денят изглежда сив.
Кога ли е било и ти да си щастлив?
Рисуваш си небе, измисляш си мечта.
В стъклото замъглено диша пролетта.

Повярвай, тя върви от месеци насам.
Вратата отвори и няма да си сам.
През планини от сняг, и през блата от мрак,
ще дойде пролет пак. Когато си готов,
ще има пролет и любов.                                              
                                                М.Донева            
                                                                                                                                                                                                      Waters of March

 

Тик-так, тик-так! –
настоява капчука.
Пролетта ще е тука
след петнайсет минути!
Сред виелици люти

вече път си пробива.
Зачервена, красива
пийва чай в кафенето.
Позатоплена, ето,

приближава към къщи.
Ти недей да се мръщиш,
а за ново начало,
озарено и бяло

трябва да си готов. Любов -
без звук, без глас,
без уречено време,
без трамвая да вземе,

без комрес и без хапче,
със изслуто чорапче
с крак игриво ще тропне
и вратата ще хлопне –

пролетта наближава
и светът заслужава
да подскочиш, да кихнеш,
просто да се усмихнеш,

и за ново начало,
озарено и бяло,
ти да бъдеш готов.
Любов, любов! –

настоява капчука.
Пролетта идва тука.
Стига спа, време няма!
Както си по пижама

телефона вдигни си,
на кого - избери си,
и предай новината –
щом измием стъклата,

щом отметнем завивки,
щом си сложим усмивки
пролетта идва вкъщи.
Вече спри да се мръщиш,

а за ново начало,
озарено и бяло,
трябва да си готов!
Любов! Любов –

мека, тънка,
тиха, звънка,
весела и учтива,
безпричинно щастлива,

с обици на ушите
тя на март във водите
с любопитство поглежда,
ах, чудесно изглежда,

и блещука във мрака,
теб единствено чака,
идвай, време е точно
пролетта да започне.

Тайна тя ще ти каже,
нещо хубаво даже
сигурно ще се случи,
първи ти ще научиш,

и за ново начало,
озарено и бяло
трябва да си готов:
лю-бов!
                 М. Донева      
                                                                                                 

                                                 Ne Me Qutte Pas

 

Не отивай там.
Други цветове има есента.
Някой друг, не аз, рано сутринта
ще те поведе в жълтите листа.
Други гласове чужди стихове
знам, ще ти шептят. Не и моят глас,
уморен и ням. Не отивай там,
не отивай там.
Не отивай там…

Нека е кошмар този остър миг,
хладното легло, болката без край.
Аз ти нося дар, хайде, остани,
ще ти дам живот, по-красив от май.
Тръгнеш ли сега, във едничък ден
цялата тъга ще попие в мен.
Не отивай там,
не отивай там,
не отивай там…

Тук за теб тъжат тихите стени,
чашата с вода, слънчевият прах.
Сенките тежат, хайде, остани,
ако не за мен, то поне за тях.
Вече няма ден, вече няма сън,
само болен мрак, сива пустота.
Остани при мен, не отивай там,
не отивай там…

Ще те задържа в сянка от преди,
в снимка на дъга, в капка от парфюм.
Нощем ще лежа в твоите следи,
тих като шега, казана наум.
Тръгнеш ли от тук, ще изчезна цял
като малък звук от ресна на шал.
Не отивай там, не отивай там,
не отивай там…

Нека ни вали галещият дъжд,
хайде, остани, чудото задръж.
Нашата луна, нашите мечти,
мислите на глас – всичко ще ти дам.
Няма светлина щом си тръгнеш ти.
Нямам сили аз да остана сам.
Не отивай там, не отивай там,
не отивай там…
                                 М.Донева

 

удоволствието от целия постинг! благодаря ти :)))

Поезията на Мария Донева има един съществен елемент - пристрастява. :)

с кого, ако не с теб да споделя радостта от нещо красиво:)

Топъл ден
От Мария

Включено на двайсет, грее
слънцето, пече си сладки.
Хрускави листа канелени.
Кестени приятно гладки.

Малки трепкащи моменти
хвъркат, весело разголени.
Есен е – по документи.
Но на пипане е пролет.

видях, че имаш нещичко и решх: ще свърша задачките и ще те оставя най-накрая...
Като нещо вкусничко, което знаеш, че имаш...
Чудесни стихове, прегърнати с музика :)
п.п.познавачи са папуасите :P
:**

тези невероятни хора запалиха и мен преди време, имах това удоволствие да чуя песните на първата вечер джаз и поезия и ме вдъхновиха дотам, че после телефонът ми месеци ромолеше с "Водите на март"

Тик-так, тик-так! –
настоява капчука.
Пролетта ще е тука
след петнайсет минути!
Сред виелици люти

вече път си пробива.
Зачервена, красива
пийва чай в кафенето.
Позатоплена, ето,

приближава към къщи.
Ти недей да се мръщиш,
а за ново начало,
озарено и бяло

трябва да си готов. Любов -
без звук, без глас,
без уречено време,
без трамвая да вземе,

без комрес и без хапче,
със изслуто чорапче
с крак игриво ще тропне
и вратата ще хлопне –

пролетта наближава
и светът заслужава
да подскочиш, да кихнеш,
просто да се усмихнеш,

и за ново начало,
озарено и бяло,
ти да бъдеш готов.
Любов, любов! –

настоява капчука.
Пролетта идва тука.
Стига спа, време няма!
Както си по пижама

телефона вдигни си,
на кого - избери си,
и предай новината –
щом измием стъклата,

щом отметнем завивки,
щом си сложим усмивки
пролетта идва вкъщи.
Вече спри да се мръщиш,

а за ново начало,
озарено и бяло,
трябва да си готов!
Любов! Любов –

мека, тънка,
тиха, звънка,
весела и учтива,
безпричинно щастлива,

с обици на ушите
тя на март във водите
с любопитство поглежда,
ах, чудесно изглежда,

и блещука във мрака,
теб единствено чака,
идвай, време е точно
пролетта да започне.

Тайна тя ще ти каже,
нещо хубаво даже
сигурно ще се случи,
първи ти ще научиш,

и за ново начало,
озарено и бяло
трябва да си готов:
лю-бов!

Мария Донева


http://www.youtube.com/watch?v=g4Xn2ThRWz0

благодаря!!!

вкусните неща могат да се поглъщат непрекъснато:)
на мен точно тези никак не ми омръзват!
:*
познавачите напоследък не могат да си съберат мислите :P

приемам коментара ти като едно необходимо допълнение!
веднага ще я прибавя горе, но ще избера друг клип ;) на френски ми звучи по- близко :)))
тези хора запалват, защото са истински и талантливи!

за мен е удоволствие! :)

Благодаря ти за споделената емоция от непринудения чар на срещата!