Сънувах как вървя по мост скрит под прозрачната повърхност на чиста река. Стъпвах по водата и радостта от всяка стъпка ме изпълваше с усещането за полет- та аз вървях по водата и се озовавах в открито море, все по-бързо се отнасях напред и нагоре- светлосиньо, нежно и въздушно. Вярата ми ли ме крепеше да не потъвам по пътя над водата ? Вяра в какво... Накъде вървях ?

„Впечатленията от вчерашния концерт са виновни”, така си казах на сутринта. Спомних си как не един път  след преживяното изрекох:
 - Музиката на Шостакович е като море, залива те с вълните си- веднъж яростни-които те давят в звуците си, после нежни и умилкващи те галят с покоя на равната морска повърхност. Няма никаква разумна причина да харесам тази музика. Никаква. А я обикнах, влезе в кръвта ми, покори ме с взрив от ритъм и звук.
Гениален майстор от онези, които осветяват красотата на тварния свят, така че да я разкрият на другите,  от онези,които разпръскват мрака,  задължават те да я чувстваш в себе си безсмъртна като душата.
Колко облагодетелстван е света с присъствието на таланта и твореца, който успява да улови хармонията му, да се превърне в глас, цвят или форма - лекуващи несъвършенството.
  Тогава си представих  Миро- дванайсетгодишно нечуващо момче, с което работя отскоро, представих си как го завеждам на 13 ред, 18 място, в зала България, как го настанявам удобно и  давам знак на диригента да започне. Представих си как диригентската палка  е вълшебна пръчка, която ще превърне седящите сериозни музиканти от чернобяла застинала повърхност в развълнувано море от лъкове на цигулки, как звуците постепенно ще се надигат  в огромна вълна, която ще стои страховито срещу нас, а после ще  ни залее и потопи  в Шостакович- мен и глухото момченце. Представих си открито малкото му херувимско сърце срещу тази мощна  вибрацията как разбира колко красиви могат да бъдат звуците – силни, ритмични, бягащи по вените ни със скоростта на ускорения пулс, усетени с тялото, което все някак ще ги преведе на душата. Така дълбоко пожелах Миро да преживее това, сякаш би би било чудото, което ще възвърне слуха му или поне ще е нещо силно почувствано.

 - Зззвеееезздаааа!- казвам силно и ясно, за да може да ме чуе през кохлеарния имплантант, соча Полярната звезда върху една звездна карта в енциклопедията.
- Сзвееесзтааа! – повтаря Миро провлачено и мудно като приглушен крясък. Но през очите му пълни със светлина пробягва искричка радост. Гледа картата с интерес, накланя къдравата си като облаче глава наляво и надясно. После вади лист от чантата си и се заема настървено да рисува.Винаги, когато рисува е настървен, все едно е въпрос на живот и смърт. Оставям го да почине, измъчих го с упражнения.
  След минута ме дръпва за ръката и сочи листа..
- Сзвееесзтаа!- показва  Миро - засиял с ангелската си усмивка.
Малкото жълто петънце на хартията свети, уголемява се, тупти, залива ме и се размазва пред очите ми, които прокапват...

Представям си ,че бих могла да дам и друг пример за значението на думата звезда, заменяйки звездната карта със снимка... защо не на Джон Ленън -роденият на днешната дата човек- звезда.

Миро трудно би разбрал, но мисля, че вие разбирате напълно или поне успявате да си представите...

Миро знае ли, че звездичката е по-близо от колкото си представя?...
:*

те и без друго са близо - има няма няколко светлинни години :P!...
представяш ли си...
:*

всъщност всичките - се разбират най-добре със сърцето. Майсторлъкът е да запазиш детската си доверчивост, чувството към нещата и хората. Изразните средства са различни - всекиму според дарбата. Но ако си лишен от непоквареното детско сърце - всякакви технически умения са излишни. Претенцията си личи и отблъсква!
Затова ти е харесал Шостакович - труден, но по детски искрен и смел.
Да не говорим за мечтателя Джон!
Много хубава философска импресия, Злато! :)

ни намират благодарение на добрите светлинки запалени от някой преди нас.
и ако имаме очи- виждаме, ако имаме уши - чуваме...
какво повече!? освен споделена радост...
винаги ще ти бъда благодарна за огряната част от света на сините криле, която ми откриваш с обич!
Благодаря! :*