Все си мисля за  брезата с кожа изтъняла от студ – нежна и настръхнала от болка. Тя посрещна смъртта без нито едно от очите  й да трепне. Останаха широко отворени по цялото й тяло, дори когато посечения труп грохна на земята след шума от листа и уплашения писък на птицата загубила дома си. 

 
                         
                                                                                                                                                                      
                                                                                   
снимки:http://www.deviantart.com/