удавен в болките си шепот
сам ти избира имена
в една и съща мантра ги затваря
винаги след думата - ела!
не искам да ги помня
късам
листите на паметта
но те поникват  мак
безмилостночервен
с желанието на кръвта ми
до последна  капка
отново да проправиш път
към мен.

Какво съвпадение: вчера се любувах на макове, на една голяма, зелена поляна...Красиви бяха, някак странно горделиво поклащаха глави...
ЗабравИ ги ;)
:*

не се забравя онова, което истински обичаш, дори ако го откъснеш! ;*

недълговечни! Но пък като всеки плевел ги има в изобилие, особено напролет ;-)))
Помни си ги - до следващия път.

аз не мисля за тяхната дълговечност и не им устройвам хербарий за гробница. Обичам червената им нежна крехкост и гордо изправена глава, въпреки нетрайността и краткостта на всеки сезон, който се повтаря отново следващият път с изобилие на плевели - прекрасни огненочервени, танцуващи фламенко с вятъра.