Постинг
15.05.2010 19:58 -
Мозъчен словоизлив
Автор: sarcezlatna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1751 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2010 10:57
Прочетен: 1751 Коментари: 4 Гласове:
7
Последна промяна: 26.09.2010 10:57
Под купола на лявата ми хемисфера се настани цирк.
Въжеиграчи титани на словото разпъват тънките си въжета и тръгват в индианска нишка напред. Гълтачи на ножове и огън бълват метафори. Малки смешни джуджета със силни гласове се надпяват на руски и западноевропейски езици. Куци балерини се въртят до припадък или висене, взависимост от опорната точка и запетая. Дресирани слонове, тигрови мишки, конски мухи и други маймуни се разнасят на воня по всички етажи и разклонения на централната ми нервна система...
Подкорието ми обаче се напуква мъчително и страшно след всеки нов изблик аплодисменти от редовете публика -висок клас изкуствени познавачи на истината в стойност.
( Разговор на първи ред: - А ти чел ли си Титан номер 5464 ...? Не?! - Каква посредственост! И смееш да заемаш мястото до мен?!...)
Тогава правя поредния сполучлив опит за бягство с вярната скорост по средния път, онзи по който разресвам косата си на две равни части от дължини.
( По-живо, Рапунцел, отвори бързо прозорците! Докато не е толкова нежна нощта и не са дръпнати пердетата ! )
Захващам с пръсти лъскавината на косъм - здрав като нерви от корабно въже и се спускам нагоре през ухото в напълно опразненото от думи пространство на дясното полукълбо.
Там цари благодатната тишина на моя си мир даден ми по милост в прохладата на светлосенчести дървета, теменужено до розово ухание на цветя, бистра вода в река и облациии, облаци отразени в душата на небесния лазур.
Там се напоявам с мълчание - толкова ясна и бяла - оставила се слънцето да ме обича позволено на мястото под него . ШшшТ!
Там ще чакам представлението вляво да завърши, все едно кога и как, стига да не засяга движението и координацията на крайниците ми или пък да променя трайно възгледите на доминиращото ми око- третото, отляво-надясно, засега с отличен слух дори за неизказаните мисли и неща.
(Уморих се от противоестественото високомерие на човешката глупост.
Не искам да гледам натам.
Имаш ли огънче?)
Въжеиграчи титани на словото разпъват тънките си въжета и тръгват в индианска нишка напред. Гълтачи на ножове и огън бълват метафори. Малки смешни джуджета със силни гласове се надпяват на руски и западноевропейски езици. Куци балерини се въртят до припадък или висене, взависимост от опорната точка и запетая. Дресирани слонове, тигрови мишки, конски мухи и други маймуни се разнасят на воня по всички етажи и разклонения на централната ми нервна система...
Подкорието ми обаче се напуква мъчително и страшно след всеки нов изблик аплодисменти от редовете публика -висок клас изкуствени познавачи на истината в стойност.
( Разговор на първи ред: - А ти чел ли си Титан номер 5464 ...? Не?! - Каква посредственост! И смееш да заемаш мястото до мен?!...)
Тогава правя поредния сполучлив опит за бягство с вярната скорост по средния път, онзи по който разресвам косата си на две равни части от дължини.
( По-живо, Рапунцел, отвори бързо прозорците! Докато не е толкова нежна нощта и не са дръпнати пердетата ! )
Захващам с пръсти лъскавината на косъм - здрав като нерви от корабно въже и се спускам нагоре през ухото в напълно опразненото от думи пространство на дясното полукълбо.
Там цари благодатната тишина на моя си мир даден ми по милост в прохладата на светлосенчести дървета, теменужено до розово ухание на цветя, бистра вода в река и облациии, облаци отразени в душата на небесния лазур.
Там се напоявам с мълчание - толкова ясна и бяла - оставила се слънцето да ме обича позволено на мястото под него . ШшшТ!
Там ще чакам представлението вляво да завърши, все едно кога и как, стига да не засяга движението и координацията на крайниците ми или пък да променя трайно възгледите на доминиращото ми око- третото, отляво-надясно, засега с отличен слух дори за неизказаните мисли и неща.
(Уморих се от противоестественото високомерие на човешката глупост.
Не искам да гледам натам.
Имаш ли огънче?)
Мозъчен исхемичен инсулт
Иван Ценов в състояние на мозъчен ступор...
Предлагам ви петъчен мозъчен гъдел! Зада...
Иван Ценов в състояние на мозъчен ступор...
Предлагам ви петъчен мозъчен гъдел! Зада...
цирка вдясно, златна...Нека си почине, може би ще му хареса и ще отложи суетнята?...
Предлагам на гърба на кафявото конче да попрепускаш, ей-така без цел и посока...
:**
цитирайПредлагам на гърба на кафявото конче да попрепускаш, ей-така без цел и посока...
:**
да не вярва на ушите си :)))
цитирайmariani написа:
цирка вдясно, златна...Нека си почине, може би ще му хареса и ще отложи суетнята?...
Предлагам на гърба на кафявото конче да попрепускаш, ей-така без цел и посока...
:**
Предлагам на гърба на кафявото конче да попрепускаш, ей-така без цел и посока...
:**
разсмя ме, наистина!много!
никой няма да местя вдясно, аз да не съм мозъчен хирург...не ги ща никъде оставила съм на доизживяване улево ;P
а сега за препускането - кафявото се оказва най-подходящ цвят за кон :)))
сега ще трябва снимки да сложа в друг постинг,за да доказвам, че нямам сестра ( за вица намеквам) и че конят е наистина кон и кафяв ...
сълзи ми потекоха от смях, ти си невероятна! :*
уши виждащи има професор Вучков, аз имам чуващо око, разликата е съществена,сестро! :P...
цитирай
