Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2014 20:50 - Рутхер Копланд
Автор: sarcezlatna Категория: Изкуство   
Прочетен: 931 Коментари: 0 Гласове:
2



image


Градина


До прозореца седя и гледам

как градината не се е променила

за нея аз не съм отсъствал

градината ме гледа право в лицето

странно е да си представя че тя

не ме познава и не си ме спомня

след времето когато тук ме нямаше

забравил бях градината и тя за мен

не съществуваше, дали изобщо е като тогава

но колкото да ми е скъпа, не за мен

тя продължава да е тук, и не защото ме е

чакала я има, нея я има както и аз го има.


Под ябълковото дърво


Прибрах се вкъщи, беше

около осем и необичайно

меко за това годишно време,

пейката ме чакаше

под ябълковото дърво

поседнах и седях

да гледам как съседът

още копае в градината,

от почвата настъпи нощ

и все по-синя светлина увисна

във ябълковото дърво

полека стана пак така красиво

сякаш не беше истина, нещата дневни

изчезнаха сред мирис на сено

и пак играчки имаше в тревата,

далечен детски смях във банята

достигаше от къщата до мен,

до мястото, където седнал бях

под ябълковото дърво

и после чух крилете

на гъските в небето, чух

как неподвижно и как празно

става

за щастие до мен приседна

някой, по-точно ти

дойде при мен да седнеш

под ябълковото дърво, необичайно

меко, много близо

за времето на нашия живот.




Напускане

Напускането е различно от

това да се измъкнеш от дома си

вратата тихо да затвориш

зад съществуването си и да не се

завърнеш. Все пак оставаш

някой, който е очакван.

Напускането би могло да се

опише като оставане. Понеже

си още тук, не те очаква никой.

Не се сбогува с тебе никой

понеже никъде не тръгваш.

                       * * * *

Положила е в скута си ръце така

като че търси нещо, нещо собствено.

Какви ли думи от там ще извлече, тъй много

са, тъй непонятно са различни.

Замлъква разговорът, в скута й лежи една

история, но думите от нея са изчезнали.

Деца очаква сякаш. Те са се загубили

преди да се родят, да поживеят и умрат.


Изкуството да се умира

Когато свърши – тогава най-накрая

ще знам какво е, да умреш

да изоставиш себе си, да знаеш

че никога не ще се върнеш

понякога когато слушам хорала

Nun Komm’ der Heiden Heiland

ме пронизва съмнение за

непредотвратима загуба –

но има ли значение

когато гледам гледката над планините

далечина, която в себе си изчезва

мога да бъда обзет от трепет

пред самотата дето ме очаква –

но има ли значение

понякога се случва такава вечер че над тревата

в градината най-хубавата светлина се стеле

поляга ниска светлина

и мисля си: това бе значи

и няма да се върне никога

но има ли значение

надявам се да е това понеже се боя

да не е иначе


Превод от нидерландски:

БОРЯНА КАЦАРСКА

 



 




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sarcezlatna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 369604
Постинги: 65535
Коментари: 570
Гласове: 5028
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930