В памет на Халина Пошвятовска

При опасност морската краставица дели се на две:

Едната себе си предава светът да я погълне,

с другата себе си бяга.

Разпада се внезапно на гибел и спасение,

на глоба и награда, на що било е и ще бъде.

По средата на тялото на морската краставица

зейва пропаст  с два неотложно чужди на себе си бряга.

На единия бряг смърт, на другия живот.

Отчаяние – тук, утешение – там.

Ако тегло съществува, везните не се колебаят.

Ако справедливост има, то тя е:

Да умреш, колкото е нужно, без да спазваш мяра.

Да порастеш, колкото трябва, от спасеното оставащо.

Да се делим ще успеем, ох наистина, и ние също.

Но само на тяло и откъснат  шепот.

На тяло и поезия.

От едната страна гърло, от другата смях,

лек, бързо замлъкващ.

Тук тежко сърце, там  non omnis moriar.

Само три думи като пера три за полет.

Пропастта не ни срязва.

Пропастта ни обгражда.

                          Превод от полски: Маргрета Григорова




                                                                                               photographеr:Andrew Lyman