Прочетен: 1433 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.07.2013 14:35
"За миг съм тук, за миг съм тук само...“
2 юли 1923 г.- 1 февруари 2012 г.. ..Когато произнасям думата Бъдеще,
първата сричка вече е в Миналото
За какво се отнася пиесата, отгатвам направо на сцената. ... Ох, няма съмнение, че е премиера. Каквото и да сторя, завинаги ще се превърне в това, което съм направила.
Буфо
Първо – любовта ни ще мине, после ще минат сто, и двеста години, и после пак ще бъдем заедно след края: комедиант и комедиантка, на публиката любимци, ще ни играят. Малък фарс и рима плоска, малко танци, много смешки, публиката е доволна, ръкопляска. Ти със трико изтъркано и с ревност без пощада, аз със сърце разпърхано, с корона, дето ми пада. Срещи и раздели, спъване, политане, в залата – смях, скитаме, девет гори, девет реки си измисляме и потъваме в тях. И не ни стигат болките и раните помежду ни, не стига, че едва дишаме, но се довършваме с думи. Покланяме се. Фарсът свърши. Битова сценка – сполучлива. Публиката сълзите си от смях бърше и се разотива. Те си живеят чудничко, те – любовта са омилостивили и тя им е домашна, и тигърът им яде от ръката, и няма нищо страшно. А ние сме си такива - какъвто си, каквато съм, шапките ни – със звънчета – варварските камбанки, най-сладкия ни звън.
превод от полски Антоанета Попова
Обмислям света и своето място в него.
В този свят, все още мъжки…
Цял живот се уча да живея
без страх - с достойнство,
без хленч - с мълчание,
без опиат - с болка,
без сънотворно - с безсъница,
без алкохол - с унес,
без повод - с усмивка,
без отклик - с любов.
Само без едно не мога още -
без въздух.
превод от полски: Блага Димитрова
Бележка
Животът е единственият начин
да се покриеш с листи,
да си поемеш дъх на пясъка,
с крила да литнеш.
Да бъдеш куче
или да го галиш по топлата козина;
да различаваш болката
от всичко, което не е;
да си вътре в събитията,
да се изгубваш в гледките
да търсиш най-малката между
грешките.
Възможност изключителна
за кратко време да си спомняш,
какво се е говорело
на загасени лампи.
Веднъж поне да се препънеш в камък,
да те измокри дъжд,
да си изгубиш ключовете във тревата,
със поглед да следиш искра във вятъра
и непрестанно нещо важно
да не знаеш.
превод от полски: Маргрета Григорова
Малки обяви
Ако някой знае къде се намира
изгубеното съчувствие (фантазия на сърцето),
моля да бъде така мил
да информира:
да го изпее с пълен глас, да маха, да тича, да скача
като откачил
и да устрои веселба
под бледата върба,
която вечно плаче.
Давам уроци по мълчание
на всички езици
по метода на взиране в звездите нощем,
в мандибулата на маймуночовека,
в задните крачка на скакалеца,
в нокътчетата на бебето,
в падането на снежинката,
и още, и още...
Възстановявам любовта.
Внимание! Важно-
на миналoгодишната трева
в слънце до гърлото лежите,
а вятърът вее
(миналогодишният, който всеки път вън
водеше танца на косите ви).
Оферти на: Сън.
Търси да назначи някой с умения
за оплакване на старци,
които умират в приюти.
От този момент.
Кандидатстване: без писмени заявления
в проза и рима-
горните ще бъдат късани
без оправдателен документ.
За действията на мъжа си, който
вършеше измами
чрез: цветовете на шарения свят, неговата глъчка,
песен от прозореца, кучешки лай зад тънките стени
че: няма да бъдете сами
в мрак, в безсилие и в тишина –
не нося вина.
Нощ – вдовица на Деня.
Превод от полски: Антоанета Попова
литературен вестник брой посветен на В.Шимборска
