Хуан Миро - Полунощна песен на славей и утринен дъжд - 1940 г.

...Така окуражен от переспективата да напише статия, с която да накара колегите си да се гърчат от завист, да се изядат, че са изпуснали такава тлъста плячка, той направи бърз обзор на ситуацията. Какво можеше да се каже за Скуитина?(художника) При определени- редки обстоятелства, изкуствоведът успяваше поне да бъде честен със себе си. Та си отговори: „ Мога да кажа, че Скуитина е абстракционист. Че неговите картини не се стремят към изобразяване на нищо.Че езикът му е изключително и само геометрична игра на четириъгълни пространства и линии, които ги затварят.Че се надява явният плагиат от Мондриан да му бъде простен заради личният му хитроумен принос: той удебелява водоравните линии и изтънява отвесните, но с различни ширини, и постига любопитен ефект – изглежда, сякаш повърхността на картината не е равна, а на изпъкнащи вълни. С две думи – абстракционистка измама...Леле,  страхотно хрумване – рече си изкуствоведът,- явно още не си съвсем взел - дал.”

  В същия миг се сепна, все едно, както се е разхождал безгрижно, внезапно е забелязал, че върви  по ръба на пропаст. Ако изразеше на хартия идеите си ей така, във вида, в който му бяха дошли наум, какво щеше да се заговори по негов адрес около масите на венецианското Кафе Флориан, по шикозната римска улица Маргута, в Министерството на културата, из заведенията по елегантната Брера  в Милано? При мисълта за това се усмихна. Не,не, слава Богу, той си знаеше работата както подобава. За всяко нещо има подходящ език, а в езика, подходящ за художеството, той бе подкован като малцина други. Едничък Полтергайстер му беше горе-долу на нивото. Иначе на предните позиции в изкуствоведския авангард той, Малузарди, беше като че ли най-изявеният, най-будещият страхопочитание.

        Час по-късно в хотелската стая, с каталога на Бианалето пред себе си, отворен  на страниците със залата на Скуитина, и с бутилка минерална вода, той пушеше цигара от цигара и пишеше:

„...комуто( Скуитина) би било комплицирано до невъзможност да се отрече, макар и доброволно утежнена с неизбежни и твърде очебийни стилистични родства, непреодолимата склоност, да не кажем направо неудържима предразположеност, към формален аскетизъм, който- без да елиминира посланията на диалектическата казуалност- охотно задава една постоянна строга рамка на репрезентативния или по-точно евокативен акт, под формата на властна ритмична организация: своего рода каталог на фино пресети префигурации...”

      А как да изрази с поне малко езотерично приличие баналното понятие като „зрителна измама”? Ето така например:

„ Ала именно тук става ясно, че Мондриановата механика намира приложение у него единствено като способ за преход от по-знанието на реалността към съ-знание за нея, при което тя реалността, наистина представена в най-строгата си феноменологична непосредственост, но благодарение на едно регулярно абстрахиране, постепенно се разширява към оперативна подмяна от по-мащабен и трудно обозрим порядък...”

Препрочете два пъти, поклати глава, зачеркна ” неудържима предразположеност”, добави след „задава” едно „ с непривична многопластовост”, препрочете още два пъти, отново поклати глава, вдигна телефонната слушалка, помоли да го свържат с бара, поръча си двойно уиски и се отпусна в креслото, потънал в объркани мисли. Не беше доволен. Кой знае – може би  уискито щеше да му набави така желаното вдъхновение.

Набави му го. Моментално. Щом – беше въпросът, който той изведнъж си зададе,- щом от херменевтичната поезия се е зародила едва ли не по необходимост херменевтичната критика, тогава не е ли закономерно от абстрактното изкуство да се зароди абстрактна критика? Почти се ратрепера, докато хаотично осмисляше  евентуалните следствия  от подобна дръзка идея. Прозрение свише! Пределно просто, но трудно, както всички прости неща. Не случайно друг не се беше сетил преди него.Той щеше да е първопроходецът....

...„ Художникът- написа, тласкан от неудържимо вдъхновение- из вън във със спременужене пелечи да пропраприм оподоварянето. Въносреда отказия! Недруг би си съспомил губната стинност в хоризадиконната хелибутора. Дибеше, че утроръчно овладял румелептичното качестване на мъдротрилизма, стръсени делно с анакомахон. Тамброн-тамброн, коюди бива, жлезно намикади с длъбка осост да количене върху жиклата на ногики и метации, гозибарии, таче пиу се възпра превладиктатично, привно комеризира, за да ориува билия- поска или писка. Истинди който...”

Едва по мръкнало си пое дъх.Чувстваше се изтощен и смазан, като пребит. Но щастлив. Петнайсет ситно изписани страници лежаха разпилени наоколо. Събра ги. Препрочете ги, докато отпиваше ситни глътки останалото на дъното уиски. Накрая изигра нещо като импровизиран танц на победата. По дяволите, ей на това му се викаше гениалност.

  Изтегната томително на дивана, Фабриция Смит- Ломбраса, момиче в час  с материала, или казано по-елегантно, добре осведомена  млада дама, ненаситно четеше изкуствоведстката статия. По някое време прихна.

  -  Слушай, слушай, Диомеда, какъв бисер – каза, обърната към приятелката си,- слушай как Малузарди им разказва играта на горките фигуративни художници....” привно комеризира, за да ориува билия- поска или писка”!

И двете сладко се разкикотиха.

- Духовит е, няма съмнение – одобри Диомеда.- Ах, обожавам го тоя Малузарди. Голяма работа е!

                                             превод от италиански: Нева Мичева

                              Дино Будзати „ Шейсет разказа”   ИК „ Колибри  

 

" Едничък Полтергайстер" и
"А как да изрази с поне малко езотерично приличие баналното понятие като „зрителна измама”?"
мислех си, че познавам фантаста Будзати ....

Името Нева Мичева се превърна в следа за мен, тя е и редактор на поредицата "Кратки разкази завинаги" на "Жанет"45

Искуствовредите, ех!
Ето и прибл. цитат от малкия Митак (12-13г.), след като се беше наслушал на изложбени откривания: " ... та рязко подчертавам иманентната дълбочинна присъщост на диагонално-трапецовидната композиция, изразяваща концептуално авторовата символика, наситена с подсимволи и ярки контрастни цветосъчетания." И т.н. Можеше да продължи до безкрай, а ние си умирахме от смях:)))***
Що не стана изкуствовед това дете, сега вече щеше да е куратор на инсталации.

като изкуствовред винаги може да забавлява теб ! :)))
Слава Богу, че на твоята изложба не чухме подобни нечовешки изказвания при представянето ти ( не от Митака, разбира се)! Което ме подсеща,че все още не съм ти изпратила клиповете :*