Между тези двама автори ( Георги Господинов и Олга Токарчук ) в съзнанието ми се получи разговор  за това кое (кой) определя съществуването на света.  Споделям с удоволствие :

"...Добре де, но ако никой не ме наблюдава, съществувам ли? Живея сам, никой не идва, никой не звъни. От друга страна, винаги има един голям невидим наблюдател, едно око, което не бива да забравяме. Старецът, както му вика Айнщайн. Може би квантовата физика или метафизика точно това ни казва. Ако съществуваме, значи ни наблюдават. Има нещо или някой, който никога не ни изпуска от око. Смъртта идва, когато онова спре да ни гледа, отвърне лице от нас.

Светът зад гърба ни е някаква неопределена квантова супа, казва един станфордски физик- обърнеш ли се, застива в реалност. Харесвам това определение и никога не се обръщам прекалено рязко. Сещам се за лелката в детската градина, която заплашваше, че ако не си изям супата, ще ми я сипе в гърба. Тогава щях да разбера какво е квантова реалност.

Пиша в първо лице, за да съм сигурен, че съм още жив.

Пиша в трето лице, за да съм сигурен, че не съм само проекция на собственото си аз, че съм триизмерен и имам тяло. Понякога бутам чаша и отбелязвам с удоволствие, че тя пада и се чупи. Значи  още ме има и предизвиквам последствия.Ако никой не ме наблюдава, ще трябва да се наблюдавам сам, за да не се превърна в квантова супа.

Някой трябва  непрекъснато да мисли и наблюдава света, за да го има. Или да мисли и наблюдава онзи, който наблюдава света....Сбъркана работа. Мога ли да поема това  денонощно дежурство?..."
  Георги  Господинов - из  "Физика на тъгата "  Кванти на колебанието

"..Когато беше малка  и пътуваше с баща си с влак до града за прежда за неговите килими, винаги сядаше  до прозореца и си представяше,че погледът  й е нещо материално, да речем, като четка, като мека стойка на микрофон, която може да докосне всеки съзрян предмет и дори да остави върху него своя следа - нещо като знак или печат, за да се означи веднъж завинаги видяното

Такова гледане е тежка работа, трябва да си сведущ за всяка подробност , вниманието ти трябва да бъде  съсредоточено и напрегнато като струна, и на това отгоре трябва трябва  да го потвърдиш с дума, възможно най-кратката: трябва да кажеш "да" на всичко, което виждаш. Да-телеграфен стълб, да - бяла бариера на железопътен прелез и два автомобила, да, да, къщичка на кантонера, червена шапка с пискюл, куче, ров, самотно дърво на полето, стара автомобилна гума, на всичко това - "да". Не бива да мамиш. Ако неочаквано се прекъсне този процес, външният свят , гледката, видяна от влака, може да  се развали и да рухне. Това е много отговорно. Другите хора, разбира се, дори не подозират, че малкото момиченце, което седи до прозореца, поддържа световния ред. Мислят си, че има ред и толкова, даден е от Бога и нищо не го застрашава. И никога не би им минало през ума, че дължат спокойствието си на това дете.

Сериозно работеше по време на всяко пътуване, докато се носеше с влака най-напред през планинските долини, а после през безлюдната, плоска, монотонна равнина- слагаше печат на всяко дърво, на всяка къща, малък мост, на всяко островче обрасло с тръстика, на изоставените развалини, на отдалеченото водохранилище, на всичко. Слагаше им знак и ги подреждаше в паметта си, като шепнеше"да, да,да", сякаш беше часовник и с подробностите трябваше да измерва световното време. Баща й я гледаше учудено, защото виждаше ,че устните й помръдват, но никога не я попита какво прави.

Предаваше се във Вроцлав, на гарата. И понеже това беше една лудница от детайли, тук нейното "да" нямаше шансове. " Да", светът е прекалено голям.

По - късно, когато се опитваше да си спомни какво е видяла там, се сещаше само за гълъбите и трополенето им върху стъкления покрив на гарата."
                 Олга Токарчук -из "Последни истории"

 

 
 

 

друг път. Сега ми идва малко в повече:)
Прегръдка, неуморна!

Беше удоволствие и за мен! Благодаря!

формулата

^p^q ~ h

означава
че наблюдаващият влияе на наблюдаваното чрез наблюдението

но когато наблюдавания се радва

той променя този който наблюдава

... да се откажа ли от това денонощно дежурство ...
:)

http://www.youtube.com/watch?v=BEO3LzOQVFc

нали не намекваш, че се каниш да ни превърнеш в квантова супа?! :)

Разказвачът увлича - признавам...
:*