Прочетен: 3430 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 31.01.2013 13:22
Кралят спи
Веднъж преди войната духовият оркестър на селото, облечен в тъмночервени униформи, стоял строен на гарата. Фронтонът на гарата бил окичен с гирлянди от огнени лилиуми, богородички и клонки от акация. Хората носели празничните си костюми. Децата били с бели тричетвърти чорапки. Стискали тежки букети пред лицата си.
Когато влакът навлязъл в гарата, духовият оркестър засвирил марш. Хората заръкопляскали. Децата хвърляли цветята във въздуха
Влакът забавил ход. Млад мъж протегнал дългата си ръка през прозореца. Разперил пръсти и викнал: „ Тишина! Негово величество кралят спи.”
След като влакът напуснал гарата, стадо бели кози се появили откъм пасището. Козите тръгнали край релсите и изгризали букетите цветя.
Музикантите се прибрали по домовете си със своя секнал марш. Мъжете и жените се прибрали със своето секнало махане за поздрав. Децата се прибрали с празни ръце.
Едно момиченце, което трябвало да приветства краля със стихотворение, след като маршът и ръкоплясканията заглъхнат, седяло само в чакалнята, докато козите не изпасли всички цветя, и плачело.
Слепият петел
Жената на Виндиш седи на ръба на леглото. "Днес дойдоха двама мъже", съобщава тя. " Преброиха кокошките и записаха колко са. Хванаха осем кокошки и ги взеха. В телени кафези ги затвориха. Ремаркето на трактора беше пълно с кокошки. " Жената на Виндиш въздъхва. "Аз подписах за кокошките", казва тя. " Също и за четиристотин килограма царевица и сто килограма картофи. Казаха, че ще ги вземат по-нататък. Петдесетте яйца им ги дадох веднага. Отидох по галоши в двора.Видях пред плевнята люцерната. Казаха, че догодина там трябва да засадим цвекло."
Виндиш повдига капака на тенджерата. " А при съседите", пита той. " При тях не отидоха" казва жената на Виндиш. Тя си ляга и се завива. ""Казаха, че съседите имат осем малки деца, а ние имаме само едно, което работи и печели"
В тенджерата ври кръв и черен дроб. „ Наложи се да заколя големия бял петел”, казва жената на Виндиш. „ Двамата мъже обикаляха из двора. Петелът се уплаши. Полетя към оградата и си удари главата. Когато си тръгнаха, беше ослепял.”
В тенджерата лучени кръгчета плуват над мазнината. „А ти беше казала, че няма да колим големия бял петел, за да имаме догодина големи бели кокошки”, казва Виндиш. „ А ти беше казал, че това което е бяло, е и чувствително. И беше прав”, каза жената на Виндиш.
Гардеробът проскърцва.
„ Когато отивах до воденицата, слязох от колелото при войнишкия паметник”, казва Виндиш в тъмното. „ Исках да отида в черквата и да се помоля. Черквата беше заключена. Помислих си,че това е лоша поличба. Свети Антоний стои точно зад вратата. Дебелата книга, която държи, е кафява. Прилича на паспорт.”
Виндиш сънува в топлия тъмен въздух на стаята, че небето се разтваря. Облаците излитат от селото. По празното небе се носи бял петел. Удря главата си в една изсъхнала топола, която стои на края на една слънчогледова нива. Провиква се : „Петелът е сляп.” Ехото от гласа му се връща с гласа на жена му. Виндиш навлиза все по-навътре в слънчогледовата нива и крещи: „ Аз не те търся, защото знам, че не си тук.”
Радвам се, че хареса Амели Нотомб повече от мен :)
Благодаря ти за светлината ;)
:*
чудя се как е възможно днес за трети път да казвам това на някого и все да звучи вярно:
Човек не може да научи нещо, ако смята, че вече го знае.
Плутарх
Тъй осветена съм, ммда!:) Моля!
:*