Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2011 19:14 - Херта Мюлер "На тоя свят човекът е голям фазан"
Автор: sarcezlatna Категория: Изкуство   
Прочетен: 3430 Коментари: 8 Гласове:
6

Последна промяна: 31.01.2013 13:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


www.e-vestnik.bg/12646
image

Херта Мюлер е една от трите жени писателки, които обикнах и чиито книги чета с голямо удоволствие през последната година. Другите две -Дубравка Угрешич и Олга Токарчук  подобно на нея пишат  за човешките преживявания  в условията на пълна промяна в начина на живот, предизвикани по различни причини вън от личния избор- политически промени или войни.
Доколко и какво всъшност остава от човека,  когато върху него  е упражнен натиск с отнемането на личната свободата, достойнството, когато той е принуден да оцелява в ненормално тежки условия на непрекъсната морална и физическа болка? Интересно ми е да чета Херта Мюлер, защото нейната гледна точка и образният й език ми дават много точни отговори- невинаги опитимстични, но определено истинни.
Начинът и на писане, както усещането при прочит мога да сравня единствено с онзи при четенето на друг любимец - полският евреин Бруно Шулц. И двамата създават живи картини на реалност от фантазни или сънищни преживявания на своите герои, потапят те в 3D литературата си и няма как да гледаш без съпреживяване.
В книгата " На този свят човекът е голям фазан" намирам, че Херта е проявила голяма доза дързост осмелявайки се да говори с недотам женски език за темите табута, но пък тази и откритост съвсем не е вулгарна, по-скоро част от реалността такава каквато е.
Харесвам Херта Мюлер, макар че приятелят книжар, който ми продаде книгата, да я поднесе с думите:
" Е, няма край този твой мазохизъм при четене. Кога ще си избереш една типично женска книга с щастлив край?!"
Нямам идея, вероятно никога :)



 

Кралят спи

Веднъж преди войната духовият оркестър на селото, облечен в тъмночервени униформи, стоял строен на гарата. Фронтонът на гарата бил окичен с гирлянди от огнени лилиуми, богородички и клонки от акация. Хората носели празничните си костюми. Децата били с бели тричетвърти чорапки. Стискали тежки букети пред лицата си.

 

    Когато влакът навлязъл в гарата, духовият оркестър засвирил марш. Хората заръкопляскали. Децата хвърляли цветята във въздуха

 

    Влакът забавил ход. Млад мъж протегнал дългата си ръка през прозореца. Разперил пръсти и викнал: „ Тишина! Негово величество кралят спи.”

 

    След като влакът напуснал гарата, стадо бели кози се появили откъм пасището. Козите тръгнали край релсите и изгризали букетите цветя.

 

     Музикантите се прибрали по домовете си със своя секнал марш. Мъжете и жените се прибрали със своето секнало махане за поздрав. Децата се прибрали с празни ръце.

     Едно момиченце, което трябвало да приветства краля със стихотворение, след като маршът и ръкоплясканията заглъхнат, седяло само в чакалнята, докато козите не изпасли всички цветя, и плачело.


 

Слепият петел

 Жената на Виндиш седи на ръба на леглото. "Днес дойдоха двама мъже", съобщава тя. " Преброиха кокошките и записаха колко са. Хванаха осем кокошки и ги взеха. В телени кафези ги затвориха. Ремаркето на трактора беше пълно с кокошки. " Жената на Виндиш въздъхва. "Аз подписах за кокошките", казва тя. " Също и за четиристотин  килограма царевица и сто килограма картофи. Казаха, че ще ги вземат по-нататък. Петдесетте яйца им ги дадох веднага. Отидох по галоши в двора.Видях пред плевнята люцерната. Казаха, че догодина там трябва да засадим цвекло."
    Виндиш повдига капака на тенджерата. " А при съседите", пита той. " При тях не отидоха" казва жената на Виндиш. Тя си ляга и се завива. ""Казаха, че съседите имат осем малки деца, а ние имаме само едно, което работи и печели"
    В тенджерата ври кръв и черен дроб. „ Наложи се да заколя големия бял петел”, казва жената на Виндиш. „ Двамата мъже обикаляха из двора. Петелът се уплаши. Полетя към оградата и си удари главата. Когато си тръгнаха, беше ослепял.”

В тенджерата лучени кръгчета плуват над мазнината. „А ти беше казала, че няма да колим големия бял петел, за да имаме догодина големи бели кокошки”, казва Виндиш. „ А ти беше казал, че това което е бяло, е и чувствително. И беше прав”, каза жената на Виндиш.

Гардеробът проскърцва.

„ Когато отивах до воденицата, слязох от колелото при войнишкия паметник”, казва Виндиш в тъмното. „ Исках да отида в черквата и да се помоля. Черквата беше заключена. Помислих си,че това е лоша поличба. Свети Антоний стои точно зад вратата. Дебелата книга, която държи, е кафява. Прилича на паспорт.”

Виндиш сънува в топлия тъмен въздух на стаята, че небето  се разтваря. Облаците излитат от селото. По празното небе се носи бял петел. Удря  главата си в една изсъхнала топола, която стои на края на една слънчогледова нива. Провиква се : „Петелът е сляп.” Ехото от гласа му се връща с гласа на жена му. Виндиш навлиза все по-навътре в слънчогледовата нива и крещи: „ Аз не те търся, защото знам, че не си тук.”

 




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mirandolina - Прав е твоят приятел за...книгите...
28.12.2011 20:19
Но пък си мисля, че винаги си имала усет към нетрадиционните писатели ! Аз мисля, че тук е мястото да ти благодаря за това, че ме накара да открия литературния свят на Амели Нотомб !
цитирай
2. sarcezlatna - :)
28.12.2011 20:40
натрадиционни - знам ли, всичко е въпрос на език, който разбираме като наш!
Радвам се, че хареса Амели Нотомб повече от мен :)
цитирай
3. mariani - хм...
28.12.2011 20:51
И мен не ме радват "типично женските книги със щастлив край", но трябва да призная, че за горните твои любими писателки нищо не знам...Историята за спящия крал е...тъжна, някак близка и в същото време чужда.
Благодаря ти за светлината ;)
:*
цитирай
4. sarcezlatna - специално за теб
28.12.2011 20:59
в следващи два постинга ще попълним липсата на знание...
чудя се как е възможно днес за трети път да казвам това на някого и все да звучи вярно:

Човек не може да научи нещо, ако смята, че вече го знае.
Плутарх

Тъй осветена съм, ммда!:) Моля!
:*
цитирай
5. henzelski - Здравей и тук,
29.12.2011 07:29
Сърцезлатна! :)
цитирай
6. sarcezlatna - Привет!
29.12.2011 10:26
и тук :)
цитирай
7. tili - Сигурно е имал
03.01.2012 23:18
предвид "Ана Каренина" или женските книги на Франсоаз Саган:))) С какви жени общува твоят приятел в книжарницата си?
цитирай
8. sarcezlatna - :) остави таз песен любовна ....и френска
04.01.2012 21:43
с красиви и умни, Тилинко :D.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sarcezlatna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 546484
Постинги: 65535
Коментари: 570
Гласове: 5030
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031