Те поискаха да я присвоят.

Защото никъде в онази книга не е казано: " Не пожелавай любовта на ближния си" 

...................................................................................................................................................................

Любов!- казва Мартина.- Любов.

О, свободно и просторно море, което ще обичам до края на живота си! ( Какъв кратък срок за такава голяма обич!)

Моят приятел лицемерния Бог на скорпионите, подава главичка от дупката в ъгъла и с тихо скърцане пълзи към мен.

Здравей, Йов.

Здравей, Бог на скорпионите.

Как е положението?

Отвратително.

Ще разказваш ли днес за Мартина?

Кому? На теб? Потенциалния мъртвец?

Искам да науча нещо за любовта. Йов. Ти умееш тъй хубаво да говориш за нея. Вярно ли е, че хората се размножават чрез любов?

Не е вярно.Те се унищожават чрез нея.

Защо.

Нитроглицерин. Избухва при най-малкото сътресение. Унищожава всичко около себе си, но първо себе си.

Аз също се самоужилвам при опасност. И умирам.

Ти си един благородник.

Какво още е любовта, Йов.

Веднъж стояхме с Мартина на едно високо празно място и гледахме  надолу към едно ниско празно място. Възхитителна гледка.

И какво още.

Веднъж Мартина каза, че любовта й е победа на въображението над интелекта. Това бе минорна констатация. Унила, с други думи.

Защо каза тя така.

Защото въображението не е безгранично. Защото се бе уморила да ме доизмисля.Защото погледна с очите на разума и видя,че там, където стоя, няма никой. Представи си: никой.

Тогава ти какво направи.

Ужасих се.

Какво почувства.

Същото, което би почувствал роденият слепец, който поглежда за миг и веднага след това ослепява отново. Завинаги. Гняв. Протест. Срам. Самоомраза.

Колко жалко, че нямаш опашка с жило, Йов.

Да, наистина.

Искаш ли да те ужиля.

Няма смисъл. Имунизиран съм.

Йов. След като всичко това е толкова жестоко, защо хората се стремят към него?

Аз бих го нарекъл в твоя чест „ ефект на скорпиона”

Това е нелюбезно.

Действително. Прощавай.

Хлебарят е полудял. Тинк, Танк и Тонк също са луди. Цялото село се е побъркало. Какво искат?

Искат селото им отново да се напълни с живот. Искат синовете и дъщерите им да сезавърнат. Искат отново деца да се премятат по зелените поляни, а в бъчвите да шуми полуделият сок, вместо да вкисва.Той и този в жилите им. Искат да се върнат обратно в годините, които като зли морени се търкалят срещу тях и ще ги премажат. Искат отново да се казват селяните от В., а не селяните от Я. Искат, когато затворят очи близка ръка с тъга и обич да склопи клепачите им. Искат смисъл. Искат любов. Искат Мартина. И затова са готови на всичко.

Смяташ ли, че...

Никога.

Тогава?

Първо, ще ме изядат. Второ, ще се самоизядат един друг. И на това място, както е казал пророк Захария, ще се белеят кости в лунните нощи, бухал и кукумявка ще пищят, кучета ще вият и така нататък, и така нататък, и така нататък.

Защо седиш тук и гниеш. Избягай от Я.

Навсякъде е Я.

И Мартина е в Я.?

Не и за мен.

Защо?

Страхувам се от Мартина. Този страх диктува интелектът ми.

Какво е това интелект?

Сухо, спечено, говеждо лайно.

Ти знаеш отговора на толкова много въпроси, Йов!

Всичко, което казах досега е лъжа.

Защо лъжеш, защо не казваш истината?

Защото ако ти я кажа, ще си забиеш жилото в гръбнака.

Искаш ли да ти потанцувам? Искаш ли да те приспя?

Потанцувай, бог на скорпионите.

Сбогом, Йов.

Сбогом, бог на скорпионите.

Моят малък, лицемерен приятел запълзя по стената, спря на равнището на очите ми и започна ритмично да поклаща опашката със страшното си жило в елегантния ритъм на едно моменто мори. Отвреме-навреме, за разнообразие, шеговито допираше жилото до гръбнака си. Аз сънено се усмихвах.

Припаднах.

Блаженствувах цяла нощ.