Видяното през мен :: Сънотворение

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.04.2010 13:04 - Сънотворение

Автор: sarcezlatna Категория: Изкуство

Прочетен: 1078 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.09.2010 11:00

Госпот Октопод създаде свят да приласкае скръбни и нещастни. Приюти ги по окабелената си виртуална мрежа, където прихвана отчаяните им вопли с прозрачните си дълги и гъвкави пипала, препълни с искрящо мастило . Поставяше душите в клетки по избор, с име по избор, лице по избор, ред по ред, някои с южно изложение.
Госпот Октопод имаше малко тътрузесто коремче издуто и прозрачно като балон, там сред собствената му отрова се намираше душата му.
Каква душа само! Тя пъргаво пропълзяваше в края на всяко от стотиците му пипала, за да приеме образ по подобие на прихванатата чужда същност в края на връхчето. Когато беше преизобилна, интуицията му образуваше гъста мехурчестогазирана смес, пукаща с пръски навътре и възможност за размножаване до няколкостотин образа в минута, според нуждите на обхванатия и за по-пълното му задоволяване според обсебването и писанието..
Нужно бе само да отговори на мигащия въпрос на входа: Вече сте член? - цък! и се разчленяваше или учленяваше набъбващо след влизането си, ставайки част от членската маса вярващи си.
Госпот Октопод създаваше свят в света за всяка душа, светваше й лампичката, за да бъде светлина и след осветяването, без почивка във всеки един ден от осмицата, твореше неуморно ту жива, ту мъртва природа за по-голяма убедителност на съществуването.
О, чудо, радваха се душите на приласканите, сред звуци и цветове с определен мирис, възторгът им стигаше дотам, че те в екстаза си проговаряха на множество езици, като някои първо пропяваха, а второ се заемаха да майсторят шарени грънци...въпрос на недостиг в изразните средства..
Госпот Октопод беше неописуемо радостен, поради качествата си на ценител на изкуството и на полиглот, той тъй съвършено умееше да говори на всеки език, както и съвършено умееше да мълчи на него.
Прихванатите души придобиваха внезапно огромно количество илюзии в запас. И Госпот Октопод се грижеше вярата им в чудеса да не отслабва, защото тя подхранваше властта му, в света, където беше Неговата воля.
И тъй приспиваше сладко страховете им, люлееше ги в люлката на мекичките си пипала, докато напълно забравяха за сивото безсмислие на реалния си живот.
Той Вседържащият ги виртуално, им говореше ласкаво, хипнотично, оновакоетоискахадачуят : хвалеше едни, други обиждаше, предизвикваше трети, възторжено ръкопляскаше на бездарниците, нищите духом поздравяваше с песни и картинки, а за най-малките помежду тях организираше войни.
Всичко в този свят беше наред! Дори Луиз Хей би го признала, ако можеше...
Случи се тия дни по пълнолуние, когато Госпот Октопод беше решил да си почине в осмия ден, посред лунното обкръжение на водата, по наклонената му вътрешна ос, да пробяга на пръсти сянка съмнение.
Къде по дяволите бяха документите му за самоличност? Там се съдържаха непознаваемото му лице и истинското му име, което дори Нему не бе позволено да изговаря гласно, заради опасения от напразно изричане на Госпотското име Октоподово.
Трябваше да си спомни къде бяха документите, срокът им изтичаше съвсем скоро и трябваше да ги подмени в най-близкото районно .
Що за Госпот ще е без Свидетелството на самоличността си?
Опазил Госпот!
Сред толкова много превъплъщения, те бяха едничката му утеха, едничкото му доказателство, че той наистина съществува.
Горкият Госпот Октопод, никак не му беше лесно да владее сам света, който създаде за другите.