Постинг
09.04.2010 16:16 -
Аборт
Автор: sarcezlatna
Категория: Изкуство
Прочетен: 2175 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2010 11:01
Прочетен: 2175 Коментари: 4 Гласове:
9
Последна промяна: 26.09.2010 11:01
********
Обезкостен и хлъзгав той намери път.
Пристягайки в спирала ствола на душата й, усетил посока нагоре, под златната ябълка, намери отвореното й ухо. Езикът му коварно изплю отровата си в чуващото, осемени я с образ празен от надежда. Тя прие да го зачене в утробата на въображението си, където имаше почва прекомерна нежност. Заченатото зрееше с времето, бременната усещаше живот у себе си, рисуваше му обичани черти, вдъхваше му аромат, чакаше с нетърпение да се роди, да го поеме в обятията си и да го обдари щедро.
Хищникът доволно хранеше надеждите й, защото инстинктът му да убива искаше подходящо утоляване, опияняваше го гледката на разкъсаната, омърсена и стъпкана невинност, преследването на заблудената жертвата кръвожадно го нахъсваше, а нея приближавше все по, докато не застанаха в реалността очи в очи, тъкмо когато тя получи родилни болки, искаща да го роди в света си.
Подаде му ръка и прошепна- Води ме в тъмното, там ще те родя.
Звярът не я забеляза, не я и чу, само миризмата й го влудяваше силно, искаше да пие диво от осквернението и унижението на тази бременност, напъваща да го роди с нови черти.
Силна контракция присви сърцето й, още миг и щеше да досне лицето на любим, щяха завинаги да се увият в пъпната връв на взаимност.
Той усети присвиването и това го накара да се нахвърли върху нея.
Разтвори я забивайки гноясалото си жило цинизъм в нея - омаломощи я, после отново - жилеше я смъртоносно, с диви тласъци обладаваше жертвата, отрязвайки пътя си към живот, разкъсвайки бясно плода, пиеше от кръвта му между гърдите й ,изтръгваше го от нея, изцеждаше капка по капка живота, докато достигна неговия край и своя връх. За миг викът му го прикова там, високо над безсилието й, а после го захвърли като труп до неродилата.
Огромната празнина на абортирания образ я обездвижи, трябваше й време да се свие до обичайните размери душа, протегна ръка, за да провери вън от въображението, кой е лежащият до нея, взе милостиво сърцето му в шепа.
Там усети препускащо пулса на уплашени коне бягащи назад.
Несподелената близост поради липса на живот в образа не я натъжи.
Надигна се, погледна часовника си, за да установи часа на смъртта изтичащ между бедрата й.
Бъдещето априори, пропускайки настоящето се въплъти бездиханно в минало.
Абортиран плод любов - изгорете остатъците и пръснете горчивия му прах на вятъра от думи!
Тя продължи освободена от несъществуващото.
Той продължи в другата посока, кашляйки шумно от горчивия прах полепнал по раздвоения му език.
Обезкостен и хлъзгав той намери път.
Пристягайки в спирала ствола на душата й, усетил посока нагоре, под златната ябълка, намери отвореното й ухо. Езикът му коварно изплю отровата си в чуващото, осемени я с образ празен от надежда. Тя прие да го зачене в утробата на въображението си, където имаше почва прекомерна нежност. Заченатото зрееше с времето, бременната усещаше живот у себе си, рисуваше му обичани черти, вдъхваше му аромат, чакаше с нетърпение да се роди, да го поеме в обятията си и да го обдари щедро.
Хищникът доволно хранеше надеждите й, защото инстинктът му да убива искаше подходящо утоляване, опияняваше го гледката на разкъсаната, омърсена и стъпкана невинност, преследването на заблудената жертвата кръвожадно го нахъсваше, а нея приближавше все по, докато не застанаха в реалността очи в очи, тъкмо когато тя получи родилни болки, искаща да го роди в света си.
Подаде му ръка и прошепна- Води ме в тъмното, там ще те родя.
Звярът не я забеляза, не я и чу, само миризмата й го влудяваше силно, искаше да пие диво от осквернението и унижението на тази бременност, напъваща да го роди с нови черти.
Силна контракция присви сърцето й, още миг и щеше да досне лицето на любим, щяха завинаги да се увият в пъпната връв на взаимност.
Той усети присвиването и това го накара да се нахвърли върху нея.
Разтвори я забивайки гноясалото си жило цинизъм в нея - омаломощи я, после отново - жилеше я смъртоносно, с диви тласъци обладаваше жертвата, отрязвайки пътя си към живот, разкъсвайки бясно плода, пиеше от кръвта му между гърдите й ,изтръгваше го от нея, изцеждаше капка по капка живота, докато достигна неговия край и своя връх. За миг викът му го прикова там, високо над безсилието й, а после го захвърли като труп до неродилата.
Огромната празнина на абортирания образ я обездвижи, трябваше й време да се свие до обичайните размери душа, протегна ръка, за да провери вън от въображението, кой е лежащият до нея, взе милостиво сърцето му в шепа.
Там усети препускащо пулса на уплашени коне бягащи назад.
Несподелената близост поради липса на живот в образа не я натъжи.
Надигна се, погледна часовника си, за да установи часа на смъртта изтичащ между бедрата й.
Бъдещето априори, пропускайки настоящето се въплъти бездиханно в минало.
Абортиран плод любов - изгорете остатъците и пръснете горчивия му прах на вятъра от думи!
Тя продължи освободена от несъществуващото.
Той продължи в другата посока, кашляйки шумно от горчивия прах полепнал по раздвоения му език.
докосващи de profundis.
Много ярка духовнопалитрена картина на умиращия Любовен плод на Истината.
Смълчаваш, а ми се крещи.
Брависимо!
цитирайМного ярка духовнопалитрена картина на умиращия Любовен плод на Истината.
Смълчаваш, а ми се крещи.
Брависимо!
Точно така е...създаваме си образ, наслагваме чертите на "зародиша", а после ...
Но ти ще срещнеш живородената любов!Сигурна съм!!!)
цитирайНо ти ще срещнеш живородената любов!Сигурна съм!!!)
За мен е радост да впечатля теб!
цитирай Останем ли живи в способността да обичаме себе си...да! сигурно е.
На път съм! :)
цитирайНа път съм! :)
