Видяното през мен :: За скоростта на времето с "Параграф 22"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.07.2010 09:52 - За скоростта на времето с "Параграф 22"

Автор: sarcezlatna Категория: Хоби

Прочетен: 907 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 18.07.2010 09:53

Дънбар обичаше да стреля по глинени панички, защото мразеше всяка минута, прекарана по този начин, а така времето течеше по-бавно. Беше пресметнал, че един час, прекаран на стрелбището с паничките в компанията на хора като Хавърмайър и Апълби, бе равно на единайсет пъти по седемнайсет години.
- Струва ми се, че си побъркан.- По такъв начин Клевинджър беше отговорил на откритието на Дънбар.
- Кой се интересува от това? - възрази Дънбар.
- Аз действително мисля така. - настояваше Клевинджър.
- Кой дава пет пари? - отговори Дънбар
- Наистина мисля така. Аз дори отивам дотам да призная, че животът изглежда по-дълъг, ако...
- ...е по-дълъг...Е, по-дълъг ли? Добре, е по-дълъг, ако е изпълнен с периоди на скука и неудобство, защ...
- Отгатни колко по-бързо ?- запита внезапно Дънбар.
- Ъ?
- Минават - обясни Дънбар.
- Кои?
- Годините.
- Годините?
- Годините - рече Дънбар - Годините, годините.
- Клевинджър, защо не оставиш Дънбар на мира?- намеси се Йосарян.- Не си ли даваш сметка колко му струва това?
- О, дребна работа - каза Дънбар великодушно.- Имам няколко десетилетия в повече, които мога да пожертвам. Знаеш ли за колко време изтича една година?
- А и ти млъкни. - каза Йосарян на Ор, който беше започнал да се киска.
- Аз само си мислех за онова момиче - каза Ор - Онова момиче от Сицилия с плешивата глава.
- Добре ще направиш да млъкнеш - предупреди го Йосарян.
- Ти си виновен - казa Дънбар на Йосарян. - Защо не го оставиш да се кикоти, щом му се ще? По-добре да се кикоти, отколкото да говори.
- Добре. Карай, кискай се, щом искаш.
- Знаеш ли за колко време изтича една година? - повтори Дънбар на Клевинджър.- Толкова дълго. - Той щракна с пръсти. - Преди една секунда ти постъпваше в университета с дробове, пълни с чист въздух. Днес си старец.
- Старец ли?- запита Клевинджър изненадано.- Какво говориш?
- Старец си.
- Аз не съм стар.
- Ти си на два пръста от смъртта всеки път, щом излиташ. Колко по-стар можеш да бъдеш на твоята възраст? Преди половин минута ти постъпваше в гимназията и един разкопчан сутиен беше толкова близо до тебе, колкото надеждата ти да влезеш в рая. Само една пета от секундата преди това беше момченце с лятна ваканция от два месеца и половина, която трaеше сто хиляди години и все пак свършваше прекалено скоро. Фър! Преминават бързо като ракети. Kак другояче можеше да забравиш времето, дявол да го вземе?
Когато свърши, Дънбар беше почти ядосан.
- Е, може би е вярно - съгласи се неохотно Клевинджър с понижен тон.- Може би един дълъг живот трябва да бъде изпълнен с много неприятни неща, за да изглежда дълъг. Но в такъв случай кой ще желае дълъг живот?
- Аз - му каза Дънбар.
- Защо?- попита Клевинджър.
- Че какво друго има на този свят?