-имам сигурното алиби на личната си невменяемост- рече едната- не ме е страх от старци, които ме пращат на лекар.
-а аз съм между дървото- каза лекарят- пазя вятъра от себе си, мирише на понички по залез.
- проклет да е страхливецът тогава...